Пътеките

Заглавие: Пътеките Съб Дек 18, 2010 8:38 pm

По пътеките бяха наредени множество пейки, а навсякъде имаше дървета, стари детски катерушки и обрасла трева.

Брой мнения : 69 Join date : 19.12.2010

Ела беше решена днес да се запознае с някого. Не ѝ пукаше какъв е, кой е, какво иска. Беше ѝ писнало да виси удома и да сменя каналите на телевизора. Нямаше муза и да свири на пиано, не искаше да прочете някоя книга. Просто нищо интересно не и идваше на ума.
Реши да разгледа парка. Тръгна по една безкрайно дълга пътека с много пейки. Седна на тази, което ѝ изглеждаше най-стара и прогнила. Около нея бе обрасла трева, която Ло изпепели с очи. Облегна гърба си на облегалката и затвори очи. Представи си огън, толкова много, че даже в Ада нямаше толкова огън. След това си представи писъците на всички души, които бе изтезавала - тяхната болка, омразата и подчинението в насълзените им очи.
Мислите ѝ бяха прекъснати от стъпки. Бяха далеч и обикновен човек не би ги чул. Стъпките бяха грациозни и след всяка една отекваше ехото на токче по паважа.

Брой мнения : 36 Join date : 19.12.2010

Сутинта станах късно както обикновенно.Облякох се и излязох да си взема нещо от супермаркета каквто правех всяка сутрин.Вървях по пътеките на парка ..Нямаше много хора по улиците..може би защото беше студено и всеки си беше вкъщи на топло.Точно след парка се намираше и супермаркета.Минах си по пътеката , но усетих как някой е вперил поглед в мен.Обърнах се назад и видях едно момиче седнало на старите пейки..

Брой мнения : 69 Join date : 19.12.2010

Покрай Ло мина една блондинка със дълбоки сини очи и надменна походка. Токчетата ѝ тракаха по паветата и след нея оставаше само тяхното ехо. Ела впери поглед в нея, а блондинката се обърна на свой ред.
Чак тогава Ела разбра каква беше тя. Момичето беше вампир. Изражението на лицето ѝ подсказваше, че е много над човешката раса и че се смята за нещо повече. А само вампирите си мислеха това.
Когато погледите им се срещнаха, Ела наведе глава на една страна и вратът ѝ се оголи. Тя метна една злобна усмивка на вампирката и демонстративно оформи няколко огнени топчета с ума си, които се запрехвърляха във въздуха.

Брой мнения : 36 Join date : 19.12.2010

Когато огнени топчета запрехвърляха във въздуха се подсмихнах и се обърнах към богинята.Доближих се до нея и казах:
-Не вярвах , че ще се появят и такива в града.. - засмях се .
-Е..какво си правиш тук самичка ? - попитах я въпреки , че знаех отговора й.

Брой мнения : 69 Join date : 19.12.2010

- Какви такива? - промълви Ела. - По-мощни ли?
Огнените топчета изезнаха и около момичетата стана тихо.
- Тук съм самичка, защото ми писна да си стоя вкъщи. А не ми се иска да подпаля къщата си.
Ела направи знак на вампирката да седна на пейката и тя покорно се настани до нея.
- Нали знаеш коя съм? - тя подаде ръка от добри маниери. - Ела. Клаус.

Брой мнения : 36 Join date : 19.12.2010

Засмях се..
-Да знам..както и ти знаеш за мен. - усмихнах се ехидно.
-Ариа Колинс . - казах и стиснах ръката на Ела.
Подухваше лек вятър , който разнасяше косите ни.Ела остана със суровия си поглед вгледана напред..
-Като сте по-мощни .. трябва ли да се страхувам ? - попитах с лек сърказъм в думите ми и се засмях.

Брой мнения : 35 Join date : 19.12.2010

Вървях по някакви пътечки и се оглеждах. Беше почивен ден,как може да няма никой навън. Забих поглед в земята продължавайки да вървя. Обичах да се разхождам..
Изведнъж видях две момичета да се разхождат като мен. Реших да се запозная,няколко приятелства не са от излишък.
- Здравейте. - усмихнах се мило.

Брой мнения : 69 Join date : 19.12.2010

- Не страх. Уважение. - промълви Ела.
Едно от нещата, които най-мразеше Ло беше неуважението към боговете. Те даряваха с живот всяко живо същество и колкото лесно дараваха, толкова лесно и отнемаха живот.
-Откога си вампир, Ариа. - попита Ела и се усмихна приятелски. Ариа ѝ харесваше. Беше пряма и истинска.
Тъкмо когато тя щеше да отговори, едно момче се приближи към тях и ги поздрави.
Ела го погледна и му се усмихна чаровно.
- Здравей!

П.П.: Да решим кой след кого ще пише да не стават обърквания (:

Брой мнения : 36 Join date : 19.12.2010

-Добре.. - казах.
Ел ме попита от кога съм вампир и аз отговорих :
-От 891 години .. - засмях се.
Видях , че Ела погледна нагоре и чух някой да ни поздравява.Обърнах се и огледах мъжа , който стоеше над нас.Не може да бъде..та това е Рейвън.Да той е ..
-Джейккк.. - извиках и станах да го прегърна..
-Това не може да си ти .. Какво правиш тук ? - попитах го с широка усмивка.

П.П - реда :
Сега аз писах..после Джейк и след това Ло ; ))

Брой мнения : 35 Join date : 19.12.2010

- А..Ариа.. - шок.
Последва силна прегръдка.
- Разхождах се,изобщо не подозирах,че това си ти. - усмихнах се и отново я прегърнах. - Няма ли да ме запознаеш с приятелката си? - попитах и посочих с поглед момичето което седеше до нея. Беше сладка..

Брой мнения : 69 Join date : 19.12.2010

- Приятелка е все още силно казано. - засмя се Ло. Подаде ръка и се представи. - Ела Клаус.
За миг Ло се осъмни дали той разбра истинската ѝ същност. В очите му прочете някакъв вид надежда, но не схвана съвсем смисъла ѝ.
- Вампир, а? И каква е връзката тук? - попита тя с усмивка на уста и размаха пръст в пространството помежду Ариа и момчето, което очевидно се казваше Джейк.

Брой мнения : 36 Join date : 19.12.2010

-Връзка ли ? - казахме в един глас с Джейк след което се засмяхме..

-Никаква .. - казах вече сериозно.
Ло ме погледна невярващо..
-Не..найстина.Джейк ми е като по-голям брат . - казах и го стиснах още повече.
-Та..Джей ..Ела . Ела ..Джейк . - засмях се.
Те си стиснаха ръцете продължътелно вперили поглед един в друг..
-Ехо.. - помахах с ръка пред лицата им и се засмях.

Брой мнения : 35 Join date : 19.12.2010

-Ехо.. - чух глас.
Бях потънал в мисли.
- Какво бе,ехо?! - попитах и се засмях. - Аа да такова..да.. - пуснах ръката на момичето. - Накъде сте тръгнали??

Брой мнения : 69 Join date : 19.12.2010

Допирът на кожато му остави гореща следа по дланта на Ела. Те впериха поглед един в друг и изобщо изолираха Ариа.
- На никъде специално. Току що се срещнахме. - рече Ло, хвана един кичур коса и бавно го преметна зад ухото си.
- А ти накъде си тръгнал, Джейк? - попита тя с усмивка на лице. Имаше нещо в това момче, което я караше да се усмихне. Дали беше гарвановпчерната му коса или пък светлите му очи, тя не знаеше, но пък все пак продължаваше да се усмихва.

Брой мнения : 36 Join date : 19.12.2010

Те двамата така се гледаха..Никога не бях виждала Джейк да гледа така ..Забелязах как Ел сложи кичур коса зад ухото си..А нее..Подсмихнах се.
-Ами аз отивах до супера , когато се срещнахме с Ел.. - казах.
Те още се гледаха..Ела го попита той накъде е тръгнал и аз се намесих..
-Ам..да .Всъщност ти от кога си тук ? Къде си отседнал ,ако искаш ела при мен.. Ако вече не живееш някъде ..Да,да много въпроси задавам,млъквам - казах и се засмях.

Брой мнения : 35 Join date : 19.12.2010

- Да,наистина се спри. - засмях се. - Отседнал съм при едно момиче Аура. - казах и Ариа ме изгледа любопитно. - Не малката,нищо повече от момиче.. нито гадже нито нищо,съгласна?! - засмях се.
Малката ми сестричка кимна.
- И Ела.. - обърнах се към нея. - Няма определено място накъдето съм тръгнал.. - засмях се тихо. - Просто разходка.. - кимнах.

П.С. Съжалявам за забавянето,мразя математиката.. ;\

Брой мнения : 69 Join date : 19.12.2010

Ел прехапа устни, за да скрие доволния си смях. Рядко се случваше наистина много да хареса някое момче, но ето че се случваше. Дори да беше зает, Ела щеше да бъде с него. Усмихна се на обещанието си и впери поглед в Джейк. Чак сега обърна внимание на външния му вид по-обстойно. Той бе висок, може би дори с една глава по-висок от нея. Косата му бе леко разрошена, може би от вятъра, може би не, очите му бяха небесно сини... Ах, тези очи.
Той се беше заговорил с Ариа за нещо, а Ела дори не ги слушаше. Точно тогава той се обърна към нея и ѝ се усмихна чаровно. Сините му очи заблестяха като на малко дете. Несъзнателно Ло напрваи една крачка към него и се озова на няколко сантиметра от тялото му. Отблизо се долавяше миризмата на кожа, идваща от коженото му яке, и някаква солена миризма, едва доловима. Това беше миризмата на кръв.
В този момент задуха вятър и разроши светлокестенявата коса на богинята, а парфюмът ѝ се разнесе навсякъде около тях тримата.

Брой мнения : 36 Join date : 19.12.2010

-Джейк,сигурен ли си ? - попитах..
-Само ако е някоя ..ах..ще ми закача батко тя.. - казах като се засмях и леко побутнах Джейк по рамото.
С него си говорехме..все пак от много време не се бяхме виждали , а Ло нищо не казваше .Само гледаше втренчено Джейк..Аз я забелязах и й се усмихнах , но синеочко явно не.
-Е..защо стоим още тук ? - попитах.
-Хайде да опидем някъде другаде..Знам страхотни местенца . - засмях се .
Нямах търпение за купон..

Брой мнения : 35 Join date : 19.12.2010

- Не,Аура е приятно момиче. - усмихнах се. - Нищо не й прави,момичето ще остане с лош спомен от сестричката ми.. - засмях се.
- И естествено,мислиш само за купони.
Засмях се като не отделях поглед от очите на Ела.

Брой мнения : 69 Join date : 19.12.2010

Сините очи на Джейк не мръднаха и милиметър. Той стоеше, взирайки се в очите на богинята.
В последния момент, тя извърна поглед към Ариа със усмивка.
- Защо не, аз обожавам купоните. - тя се обърна към момчето и му намигна. - Особено ако е намесен алкохол.
Естествено, че алкохолът нямаше да повлия на Ела така, както щеше да повлия на други същества. Тя трябваше да изпие доста повече от шише уиски изобщо, за да усети, че губи контрол над тялото си.

Брой мнения : 29 Join date : 19.12.2010

Живота ми бе започнал да се движи толкова монотонно, че можех да отделя време за всяка прашинка носеща се във въздуха. А имах толкова свободно време, че ако се хванех да плета чорапи, досега да бях създал цяла модна линия. И ако искате вярвайте, но вече започвах да чакам всяко пълнолуние с огромно нетърпение! И не защото бях склонен към мазохизъм, просто защото трансформациите внасяха някакво разнообразие в така или иначе скучното ми шляене.
Разходките ппо пътеките сякаш ми доставяха удоволствие... от части... изглежда се бях научил да си бъда самодостатъчен - да оцелявам без семейство и познати. Или поне се надявах да бъда ...
Крачка... Две ... Пред мен се бе изпречил един изящен образ...

Заглавие: Re: Пътеките Пон Дек 27, 2010 9:17 pm

Обикалях със старият си скейтборд в парка, наслаждавайки се на хубавото време. По-скоро си търсех с какво да убия скуката иначе щях да полудея. Като се прибера вкъщи, се чуствах като в някой затвор. Имах чуството, че след сяка изминала минута стените се стесняват и стесняват. Просто не можех да си стоя запряна в къщата и да бездействам. Аура не си вдигнаше телефона, а и нямах кой знае колк приятели. Затова сега се скитах сама из града, търсейки си някакво "забавление".
Толкова дълбоко бях потънала в мисли, че не видях кошчето за боклук, което сякаш изведнъж изникна пред мен. Опитах се да спра, но беше късно и се сблъсках с кошчето.
- По дяволите.. - изругах тихичко.
Залитнах назад и тупнах на земята, проследявайки как скейтборда ми се отдалечава без мен, докато не се удари в нечии чужди крака.

Брой мнения : 29 Join date : 19.12.2010

Еееййййй, скейтборд! Как не се бях сетил! Като малък обожавах да карам!
Вдигнах поглед от "съкровишето" за да съзра момичето, простряло се на цимента.
Наведох се, взех скейтборда, след което тръгнах напред.
- Добре ли си? - попитах собственичката му, която тъкмо бе започнала да се изправя.

Заглавие: Re: Пътеките Пон Дек 27, 2010 9:45 pm

Поех си дълбоко въздух, надувайки бузите си, и издишах шумно и продължително. На моменти мога да бъда ужасно (дразнещо) непохватна.
Надигнах се на лакти. Нямаше пострадали, а и кошчето беше цяло.
- Добре ли си? - попита непознат мъжки глас и вдигнах поглед.
Изгледах го преценяващо и се изправих.
- Да - отговорих. - Добре съм - подсмихнах се, с моята.. ами, да го наречем дарба винаги се чуствах добре.
- Това е твое, нали? - непознатото момче ми подаде скейтборда и аз го поех от ръцете му.
- Да.. Имах малко спречкване с.. - погледнах кошчето. - с кошчето - направих срамежлива гримаса.
Той се засмя.
- Да, знам, нещо толкова голямо, а аз точно в него се ударих - погледнах отново русокоското.