качете се на виенското колело...

- На кое искаш да се повозим първо? - попитах Крис, докато се разхождахме из талпата в Лунапарка.
- Ще се возим ли? - засмя се той.
- Ами, да, не е ли това най-забавната част от Лунапарка? - отвърнах с усмивка. - Е, като изключим захарния памук.
- Хм, права си - каза и се отправихме към виенското колело.
Купихме си билети и се качихме.

- Господи, няма ли начин това да се движи по бързо? - заоплаквах се. - Моля те, нека следващото да е влакчето на ужасите - засмях се. - Моля.
- Добре, добре. Всъщност и аз не съм очаквала да е толкова бавно - уточни и се намести.
- Да, колко завъртания остават? - попитах нетърпеливо.
- Ами май четири...
- Олеле.
След около 5 минути нещастно квичене във виенското колело, най сетне успяхме да се измъкнем от този флегматичен ад.
Затичах се към кабинката, където продаваха билети за влакчето на ужасите. За бързото влакче на ужасите.
И нишо чудно че успях да ни уредя първи. Очевидно и продавача бе видял изтормозеното ни от виенското колело изражение.