посетете близкото кафене...

Поклащах крак в тон с музиката, която бумтеше в едното ми ухо. Вече от - погледнах часовника си - 12 минути чаках Лусинда най-после да се довлече в проклетото кафене, а тя както винаги закъсняваше.

And you can see my heart beating
You can see it through my chest

-Аураа! - Лус ме бутна по рамото и аз махнах слушалката от ухото си.

Аура ме погледна със сурова гримаса, присвивайки очите си. Мразеше да чака, а аз туко-що бях закъсняла. Отново!
- Съжалявам, че закъснях - погледнах виновно към нея.
Метнах чантата си на един от столовете на масата и се настаних до Аура.
- Успах се - отговорих на неизреченият и въпрос.
- Часът е един! - обвини ме тя.
Завърях очи.
- Да, да, знам, но успях да заспя чак сутринта. Цяла нощ ме преследваха кошмари. Беше.. кошмарно! - засмях се.
Видях как лицето `и омеква и се ухилих, доволна, че ми се е разминало.

Викнах с ръка една от сервитьорките и си поръчах чай Коледна ябълка и домашен кекс.
-И какви бяха всички тия кошмари? Да не сънува германци по глои гащи?
Тя се засмя. Лус ми беше най-добра приятелка от хиляда години. Бяхме се запознали още в детската градина. Седяхме заедно и ружно замервахме възпитателката с играчки и остатъци от ябълк. Дори не знам защо го правехме. Сигурно ни се е струвало забавно.

Поръчах си от най-силното кафе, което имаха, и след няколко минути отпивах шумно от горещата течност в бялата чаша.
- И какви бяха всички тия кошмари? - попита Аура, отхапвайки си от домашния кекс. - Да не сънува германци по голи гащи?
Засмях се.
- Не.. - поклатих глава замислено. - И най-странното е, че не мога да си спомням какви са.
- Тогава от къде знаеш, че са кошмари? - тя повдигна вежда. - Може да си си въобразила.
- Не съм си въобразявала - погледнах я тъпо. - Всеки път се будех цялата в пот, а сърцето ми биеше така сякаш щеше да изкочи от гръдния ми кош.
Отпих още една глътка от кафето си.
- Не знам, просто някакви си кошмари - ухилих се.

-Понеже знаеш, че те обичам, ще ти го кажа по мил начин. Ти си пълна откачалка. - сръбнах от чая си.
-Знам.. - полу-тъжно ми каза Лус и си открадна от кекса ми. Цапнах я по ръката леко.
-Ти как спа?
-Невероятно добре..сънувах как Даниел Радклиф ми маже гърба с плажно олио на Хаваите..
-Иуу..той е грозен.
Погледнах я ококорено.
-Не и от врата на долу.. А като стигнах кръста..Беше си забравил банския..

- Не, не, не - прекъснах я преди да е продължила с разкaза си. - Не искам да знам!
Рязко оставих чашата в ръцете си на масата (за малко да разлея) и вдигнах ръка във въздуха с дланта към Аура в знак да спре.
Тя се разсмя, а аз я дарих леко по рамото с престорено отвръщение.
- Аз съм била откачалка, а ти си била перверзна!
Тя ме погледна самодоволно и се разсмя, а след секунда смехът ми се присъедини към нейният.

-Добре, спирам с первезните теми.. - погледнах празната си чиния от кекса и погледнах лошо Лус. Беше ми изяла парчето. Тя направи от онези физиономии на загубени кученца..ама наистина приличаше на такова.
-Пфуу..хубаво. Няма да те бия.
Повиках сервитьорката, за да платя. Лусинда ме изпревари и плати моята част от сметката. Тръгнах да възроптавам, но тя стана и ми каза:
-Отиваме да пазаруваме. Ще ми купиш блузка.
-Ти си манипулатор. - обвиних я с насмешлив поглед.
Тя заметна преиграно коса и каза:
-Знам..и затова ме обичаш толкова! - направи кифленска физиономия и двете се изнизахме от кафенето, смеещи се.

» посетете замъка Hammershus...
» посетете замъка Scotney...
» посетете мъгливите гробища...